петък, 26 юли 2013 г.

Антверпен

Сградата на общината, строена през 1561-1565 г.

Антверпен (на нидерландски: Antwerpen) е град в северната част на Белгия, център на провинция Антверпен във Фламандския регион. Населението на общината е около 461 000 души (2006), което я поставя на първо място в страната. Пристанището на Антверпен е второ по големина в Европейския съюз след това на Ротердам със 145,8 милиона тона преминали товари през 2005 г.

Наименование

Съгласно легендата, изобразена и в статуя на главния градски площад, името на Антверпен е свързано с митичен великан на име Друон Антигон, живял на брега на река Схелде. Той събирал такса от пресичащите реката, а на отказващите да платят отсичал едната ръка и я хвърлял във водата. В крайна сметка великанът е убит от младия герой Силвий Брабон, който отсякъл и хвърлил в реката ръката на самия великан. Оттам и името на града идва от нидерландското hand werpen, „хвърляне на ръка“. В полза на тази фолклорна етимология говори фактът, че рязането на ръце наистина е практикувано в средновековна Европа - дясната ръка на човек, починал без потомство, е изпращана на неговия феодал като доказателство за смъртта му.

Някои изследователи смятат, че името произлиза от an 't werf („на пристана“) или от aan 't werp (werp означава изкуствено възвишение, върху което се строи ферма, така че да бъде предпазена от наводнения).

Според преобладаващата днес теория, името на града е формирано още през гало-римския период и идва от латинското antverpia - от ante („преди“) и verpia („отлагане“). Така то отразява разположението на града преди наносите от вътрешната страна на завой на реката. Според наличните сведения преди преходен период, продължил между 600 и 750 година, Схелде има друго корито, преминаващо южно от града, приблизително на мястото на днешния Ринг. По този начин ранното селище се е намирало от вътрешната страна на извивка на реката.


В по-старата българоезична литература понякога се използва и френското име на града Анверс (Anvers), а в някои съвременни публикации дори и английската форма Антверп (Antwerp)


История

Античност и Средновековие

Съвременния град Антверпен води началото си от гало-римско селище (vicus) близо до границата на провинция Галия Белгика. Археологически разкопки в самия център на днешния град разкриват парчета керамика и стъкло, датирани между средата на 2 век и края на 3 век.

Първото споменаване на Антверпен в писмен източник е от 4 век, когато селището е населено с франки. В рамките на Франкското кралство то е част от областта Австразия. При управлението на Меровингите селището е укрепено, а през 7 век е покръстено от католическия мисионер свети Аманд.

Вердюнският договор от 843 година оставя Антверпен в границите на Лотарингия, която по-късно става част от Свещената Римска империя. През 974 година градът става център на създадено от император Ото II маркграфство, гранична област, разположена срещу намиращото се на отсрещния бряг на реката графство Фландрия, което е васално на краля на Франция. От 1106 година маркграфството е част от владенията на херцозите на Долна Лотарингия, които от 1235 година използват титлата херцози на Брабант.

През 1406 година Брабант е наследен от Антоан, по-малък син на херцога на Бургундия Филип Смели, а през 1430 година - от бургундския херцог Филип Добрия, като по този начин е трайно свързан с обширните бургундски владения в Западна Европа. Заедно с по-голямата част от тях, през 1477 година и Анверпен преминава под властта на Хабсбургите. За разлика от други големи градове в бургундска Нидерландия, Антверпен не се ползва с общинска автономия, а се управлява пряко от херцозите.


Златен век и управление на Хабсбургите

В края на 15 век, когато запълването с наноси на ръкава Звин затруднява достъпа по вода до главния фламандски икономически център Брюге, значението на Антверпен започва бързо да нараства. Голяма част от търговията и чуждите търговци се преместват от Брюге в Антверпен. През следващите десетилетия, по думите на историка Фернан Бродел, градът се превръща в „центърът на цялата международна икономика, нещо, което Брюге никога не става, дори по време на своя разцвет“.Антверпен преживява своя златен век, превръщайки се в най-богатият град в Европа.

Карта на Антверпен с илюстрации на по-важните сгради, 1624 г.

Възходът на Антверпен през първата половина на 16 век е свързан с Великите географски открития и нарастването на презоеканската търговия. В града, част от Испанска Нидерландия, се стичат множество чужди търговци, а венецианският дипломат Франческо Гичиардини пише, че оттам преминават стотици кораби всеки ден и в града седмично влизат 2 хиляди коли със стоки. През Антверпенското пристанище португалските кораби доставят високо ценените в европа подправки, като пипер и канела. Според историка Люк-Норман Телие, по това време „пристанището на Антверпен носи на испанската корона седем пъти повече приходи, отколкото Америка“. През 1560 година Антверпен се е превърнал във втория по големина европейски град на север от Алпите.

Без собствен океански флот и управляван от олигархия от банкери-аристократи, изолирана то търговската и занаятчийска работа, икономиката на Антверпен до голяма степен е контролирана от чужденци. Самият град има много космополитен характер, с голям брой търговци от Венеция, Дубровник, Испания и Португалия. Относителната толерантност в града привлича много евреи, голяма част от които са прогонени от Испания и Португалия.

Въпреки общия разцвет през Златния век, стопанския живот от този период се характеризира със силно изразена цикличност. През този период градът преживява три етапа на стопански възход, разделени от тежки кризи. Първият от тях е свързан с търговията с пипер в началото на 16 век, когато през Антверпен преминават 40% от световния търговски оборот. Следващата фаза на бързо развитие се дължи на притока на сребро от испанските владения в Америка и завършва с фалита на испанската корона през 1557 година. Третата възходяща фаза започва след сключването на Договора от Като-Камбрези през 1559 година и се дължи на развитието на текстилната промишленост.

Златният век на Антверпен приключва през 1566 година, когато в града, както в много други части на Нидерландия, започват политически безредици, свързани и с разпространението на Реформацията в страната. Испанският крал Филип II реагира с брутални репресии, извършвани първоначално под ръководството на херцог Алба, но така и не успява да възстанови реда. Със започването на Осемдесетгодишната война през 1572 година търговските връзки на Антверпен с Испания са прекъснати и градът навлиза в продължителен период на упадък.

На 4 ноември 1576 година испанските войски опожаряват Антверпен, избивайки 6 хиляди души. През следващите години градът се превръща в един от центровете на съпротивата срещу испанците, докато през 1585 година е превзет след продължителна обсада. На протестантите е даден срок от две години да напуснат града и повечето от тях заминават на север в Съединените провинции. През следващите години Амстердам се превръща в новия стопански център на региона и започва Златният век на Холандия.

След 1585 година Антверпен трайно се превръща в част от католическите испански владения в Нидерландия. Краят на Осемдесетгодишната война през 1648 година не подобрява особено положението на града, тъй като според Мюнстерския договор Съединените провинции получават контрол върху двата бряга на устието на Схелде и достъпът до Антверпенското пристанище е прекъснат.

През 1713 година, в резултат на Войната за испанското наследство, Антверпен преминава от испанско към австрийско управление, като част от Австрийска Нидерландия. Към края на 18 век градът достига най-големия си упадък, като населението му е повече от два пъти по-малко, отколкото през Златния век.


19 и 20 век

През 1795 година Австрийска Нидерландия е анексирана от Франция и малко по-късно Антверпен става център на френския департамент Дьо Нет, включващ днешната белгийска провинция Антверпен и западната част на съвременния нидерландски Северен Брабант. Тъй като Нидерландия също попада под френско управление, корабоплаването през устието на Схелде е възстановено. Наполеон оценява стратегическото положение на града и предприема редица мерки, опитвайки се да го превърне в голямо пристанище, конкуриращо Лондон. Построени са два нови дока и дълбочината на коритото на Схелде е увеличено, за да позволи достъпа на по-големи кораби. След поражението на Наполеон през 1814 година Антверпен става част от Обединеното кралство Нидерландия.

Въпросът с корабоплаването по Схелде става отново актуален след отделянето на Белгия от Обединеното кралство през 1830 година. По време на Белгийската революция самият град е завзет от въстаниците, но нидерландския гарнизон, командван от генерал Давид Хендрик Шасе, успява да се задържи в укрепленията и неколкократно обстрелва града. Едва през декември 1832 година, след обсада от френски войски, генерал Шасе се предава.

Антверпен е разположен на самата граница с Нидерландия и през следващите години на около 10 километра от центъра на града е изграден пръстен от укрепления, смятани за жизненоважни за оцеляването на новата Белгийска държава. Постепенно отношенията между двете страни се подобряват и през 1863 година окончателно е уреден проблемът с корабоплаването по Схелде - то става свободно, срещу изплащането на Нидерландия на еднократна парична компенсация. Това споразумение става основа за възстановяването на Антверпен като основно пристанище на Белгия и един от важните стопански центрове в страната. В самия край на 19 век новият възход на града е ознаменуван с проведеното през 1894 година международно изложение, посетено от 3 милиона души.

По време на Първата световна война Антверпен е част от втората защитна линия, на която белгийската армия прави опит да задържи германското настъпление след отстъплението от Лиеж, но градът бързо е превзет от германците. През 1920 година в Антверпен са проведени първите следвоенни Олимпийски игри.

През Втората световна война Антверпен с голямото си пристанище се превръща във важен стратегически обект. Той е окупиран от Германия през май 1940 година и е освободен от британската Единадесета танкова дивизия на 4 септември 1944 година. През следващите месеци германците правят опити да разрушат Антверпенското пристанище, за да попречат на съюзническото снабдяване, като към града са изстреляни хиляди ракети Фау-1 и Фау-2. Антверпен е ударен от повече ракети Фау-2, отколкото всички останали цели през Втората световна война взети заедно. Поради малката точност на това оръжие пристанището продължава да функционира, но части от самия град са тежко засегнати и са възстановени след край на войната в по-съвременен стил.

Холокостът унищожава голямата еврейска общност в Антверпен, но в следвоенните години там се заселват голям брой ортодоксални евреи и днес там се намира една от най-големите хасидистки общности в света.


Райони и квартали

Територията на град Антверпен се разделя на 9 административни района:
Антверпен
Берендрехт-Зандвлийт-Лило
Берхем
Боргерхаут
Вилрейк
Дьорне
Екерен
Мерксем
Хобокен

Статия - Уикипедия
Снимки - Уикипедия
Снимки - Aviewoncities.com

Катедрала „Света Богородица“


Катедралата „Света Богородица“ (на нидерландски: Onze-Lieve-Vrouwekathedraal) е католическа църква в град Антверпен, Белгия, катедрала на Антверпенския диоцез. Строителството ѝ започва през 1352 година по проект в готически стил на братята Ян и Пийтер Апелманс и е прекратено през 1521 година, макар че едната от двете кули на челната фасада остава незавършена. В църквата се намират няколко значими работи на антверпенския бароков художник Петер Паул Рубенс, както и картини на други автори, като Ото ван Вен, Якоб де Бакер и Мартен де Вос.


През 1999 година катедралата е включена в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО като част от груповия паметник Камбанарии на Белгия и Франция.


История

През 9-12 век на мястото на днешната катедрала съществува малък параклис, посветен на Богородица, който през 1124 година е превърнат в енорийска църква. През 12 век той е заменен от по-голяма романска църква с дължина 80 m и ширина 42 m.



През 1352 година започва строителството на днешната сграда, която се превръща в най-голямата готическа църква в Нидерландия. Първоначалният план предвижда на челната западна фасада да бъдат разположени две симетрични кули. През 1521 година сградата е готова в основни линии и започва да се използва пълноценно, като по това време южната кула остава частично построена. След пожар през 1533 година нейното довършване е отложено и така и не се стига до него.



Макар че църквата е замислена като внушителна сграда, по време на строителството тя не е катедрала, тъй като Антверпен няма собствен епископ. Едва в средата на 16 век е създаден Антверпенски диоцез, което среща значителна съпротива сред гражданите, поради опасенията за разходите за неговата издръжка. На 20 август 1566 година, в началото на Осемдесетгодишната война, протестантите унищожават голяма част от интериора на църквата, тъй като смятат почитането на икони за идолопоклонство. През 1581-1585 година, когато Антверпен отново е под протестантски контрол, отново са унищожени и разпродадени много предмети на изкуството, намиращи се в църквата.


През 1794 година французите завземат Антверпен и разграбват катедралата, предизвиквайки сериозни щети, а няколко години по-късно те дори правят опити да разрушат сградата. През 1816 година, след разгрома на Наполеон I, част от ограбените ценности, включително трите шедьовъра на Рубенс, са върнати от Франция в Антверпен, а през следващите десетилетия интериорът постепенно е възстановен. Антверпенския диоцез, закрит през 1801 година, е възстановен през 1961 година и църквата отново става катедрална, а между 1965 и 1993 година тя е изцяло реставрирана.

Статия - Уикипедия
Снимки - Aviewoncities.com

Зоопарка на Антверпен


Зоопарка на Антверпен, една от най-старите зоологически градини в света е една от най-популярните забележителности на Антверпен. С животинска популация от над 5000 животни и повече от 950 различни видове, той привлича около 1 милион посетители всяка година.


История

Кралското общество по зоология е основано през 1843. То придобива четири акра земя извън испанските стени, в близост до гара Изток. През 1904 г. малката гара Изток е заменена от сегашната Централна гара. Новият зоопарк бива разширяван през 19-ти век, докато не достига около 26 акра големина. Наскоро бе обявено ново увеличение  което който ще добави площ от 15 000 кв. м (4 дка) към съществуващия зоопарк.През 19-ти век раширяването включва построяването на няколко сгради "екзотичен стил"  Една от най-забележителните сгради е 1856 египетски храм, в който в момента се помещават жирафите.Той е моделиран след 1854 "Египетският съд" в "Кристал Палъс" в Лондон. Йероглифите символизират връзката между Кралското общество по зоология и град Антверпен.




След Втората световна война  зоопарка се реорганизира, за да се създаде "модел зоопарк" с повече акцент върху обучаването и с повече пространство и светлина за животните. През последните няколко десетилетия зоологическата градина е започнала да се фокусира все повече върху създаването на биотопи, където животните могат да се разхождат повече свободно.




Известни животни

Антверпенската Зоологическа градина държи родословна книга за пет животни, включително на Окапи. Това животно е въведено в зоологическата градина малко след откриването му в Конго. Все още има някои от тези странни животни с дълги езици в зоологическата градина. Повече от 75% от окопите в плен имат Антверпенска кръв. Някои други забележителни животни от 900-те вида включват полярната мечка, сибирски тигри, индийски лъвове , арабски орикс, индийски слонове, горили, бизони, орангутани, крокодили, малка панда, коала, пантери, акули, ...





Още атракции

Други атракции включват планетариума, зимната градина, къщичка за птици,сграда за влечуги, Ноктурама (сграда за нощни животни), аквариум и наскоро създаден вриъсленд ("замразена земя"): един биотоп с морски видри, кралски пингвини и пингвините Макарони. А наскоро добавен биотоп е "блато земя", където можете да видите местообитанието на хипопотам, тапири, пеликани и някои други животни. В зоопарка на Антверпен е имало делфинариум с няколко делфини, но басейна е бил твърде малък, така че делфините са заменени с морски лъвове. Бившото шоу с делфин сега е заменено с много популярното шоу с морски лъвове.В зоопарка на Антверпен също има "детски кът", с детска площадка и някои малки животни, които децата могат да докоснат. Също така там са разположени три различни ресторанта и магазин.


Градините
Ако не се интересувате от животни, изключително добре поддържани и красиви са градините те заслужават стойностно посещение сами по себе си. Много от градините имат красиви скулптури, създадени с цветя и храсти. Това със сигурност е най-красивата градина в Антверпен.




Информация

При посещение на зоологическата градина, не забравяйте да заделите най-малко половин ден, тъй като има много неща за разглежданет. Също така, не забравяйте да се сдобиете с карта на зоологическата градина. На входа може да се получи график на времето за хранене на животните и карта. Можете да ги намерите и в сайта им, но за съжаление не е на разположение на английски език. Повечето от служителите в зоологическата градина говорят 
английски а и картите и брошурите са на разположение и на английски език.Входът на зоологическата градина е разположен на площад Астрид, в непосредствена близост до Централна гара.

Статия - Здравко Петров
Снимки - Здравко Петров

вторник, 23 юли 2013 г.

Антверпенската Централна Гара


 Антверпенската Централна гара е едина от най-впечатляващите железопътни станции в света. Наричана "Железопътна Катедралата", е една от основните забележителности в Антверпен. Жп гарата е построена между 1895 и 1905 г. и заменя дървена гара построена през 1854 от инж. Огюст Ламбьо.

 

Днес целият комплекс е над 400м (1300 фута) дълъг и е с два входа, историческа куполна сграда на  площад "Астрид" и модерена на площад "Киевит".
Има три нива на писти и търговски център, който включва диамантена галерия с над 30 диамантени магазини.

Куполна сграда


Монументалната основна сграда е проектирана от архитект Брюж L. Delacenserie. Тя има огромен купол и осем по-малки кули, от които 6 са разрушени през 1950. За щастие, те са реконструирани през 2009 г. заедно с няколко украшения, включително големи статуи на лъвове. 


Интериорът е колоритен и е богато украсен с повече от 20 различни видове мрамор и камък. Основната зала и жп кафенето може да се сравняват с интериора на много дворци. 







Статия - Здравко Петров
Снимки - aviewoncities.com

Замъкът Хет Стийн


Историческият средновековен замък Стийн или по-известен още като Хет Стийн (Het Steen) е една от най-големите забележителности на белгийския град Антверпен. Антверпен има вековна богата история, като е известен като благородническата столица на страната. Той е разположен в едноименната северна част на Белгия, като самият Антверпен лежи на десния бряг на река Шелд, която се влива в Северно море. Пристанището на Антверпен е второто по големина в Европейския съюз след това на Ротердам. Внушителният замък Хет Стийн се намира в стария град на Антверпен.

Издигнат между 1200 и 1225 година замъкът Стийн днес се счита за най-старата сграда в този белгийски град. По това време дворецът е известен просто като замъка Антверпен. След един основен ремонт и разширяване на средновековната крепост през 1520 година по време на управлението на Карл V, тя започва да се нарича Хет Стийн , което в буквален превод означава „Скалата”.

Преди обаче да се стигне до това наименование, замъкът известно време се е наричал Heeren Steen или „Кралския камък/скала”. По принцип холандската дума Steen се използва както камък, така и замък.

В първите векове след построяването си Хет Стийн се използва за контрол на плавателните съдове по река Шелд. След 1303 година Хет Стийн навлиза в доста дълъг и тъмен период от историята си, когато се използва като затвор. Като такъв дворецът служи чак до 1827 година. За този значителен период от време Хет Стийн става арена на стотици, навярно хиляди жестоки убийства и мъчения.

По-богатите затворници били заключвани в дясното крило, а бедните – в лявото. Всички те обаче ставали жертва на невероятните мъчения, с които бил известен затворът Хет Стийн – разчленяване, рязане на руце крака, глави, изгаряне и т.н.

По-късно част от конструкцията на замъка е била разрушена, за да се изградят пътища, свързващи южната и северната част на пристанището. През 1890 година Хет Стийн става музей на археологията, а през 1952 г. като добавка е изграден и музея на морската история в Антверпен.

В него също така може да видите и военен паметник на канадски войници от Втората световна война. Националния морски музей в Хет Стийн функционира до 2008 година, след което е закрит.  Източник - Pochivka.com